Готова съм! - леко изнервено заяви тя, след като се появи и затръшна вратата след себе си. Не и беше трудно да избере най-важния тоалет в живота си. Дантела в комбинация с черна кожа. Приличаше на нея. Стил и класа, лудост и смиреност, всичко това върху едно красиво тяло. Тези дрехи бяха като душата й. Нежна и дантелена, но провокативна и дива като черната кожа.

А той я погледна и дъхът му спря!

Обещай ми никога да не се променяш, обещай ми да останеш тук и никога да не пускаш ръката ми.

Без да каже нищо, тя сложи любимата си шапка и онези странни очила, които я караха да си пее една тайна песен...винаги на ум разбира се...вгледа се в него и просто изчезна.


Точно там, в сърцето му. Изпълвайки всяко кътче, за да не може никоя друга да влезне там. Чувам я как пее понякога, дантелата отново е черна, кожата завършва всеки тон, а устните й пишат ноти до полуда. Пак за него. А той просто е щастливец. И го знае!