Хей момиче!
Къде изчезна? Сякаш пак играеш на криеница. Но аз ще те намеря, защото те запомних с всеки щрих, с всякo несъвършенство. Лицето ти е тук, в ръцете ми. Рисувах те и те задрасквах, а ти пак изплуваше, все по-ясна, все по-истинска. Още се вглеждам в твоето лице като през рисувана завеса. И кълна се, носиш ми онова същото усещане на момиче, даже мога да те нарека и непокорна Гейша. Владееше това изкуство и властваше над всички сетива, без да се умориш дори за миг ...напредничава, упорита, вироглава, но и толкова обичаща, направо плашещо. Такава беше ти моя малка Гейша, облечена от горе до долу в любов. Сега те виждам, пак танцуваш, но лицето ти е друго. За това аз пак ще го надраскам на лист хартия, на прашната витрина, на рухнала стена. Навсякъде ще бъде...твоето лице. Ще изглежда точно така, както иглеждаше, когато обичаше! За да останеш истинска...За да се запомниш!


А сега ще те облека в нещо вълшебно. Пресъздадох всеки миг, всеки трепет в една дреха. Дреха, пълна с емоции, черни и бели движения, които ти дават блясък и непринуденост, усещане за личност. Подканваща да напишеш следващата си история сега, а не след ден, не след два! Сега ти давам смелост, да бъдеш тази истинската, покажи лицето си без гримаси, без завеси...бъди спокойна и се вгледай! Красива си, нали?