Онова място беше като нея. Нещо тайнствено се разиграваше всяка нощ отвъд задимените завеси на човешките души. Оставяха задръжки, предразсъдъци и страхове на онази отрупана закачалка и влизаха, по-силни и по - истински от всякога. Точно там, тя беше себе си. Всеки път щом прекрачваше прага звездният прашец изпълваше сърцето и и споделяше своя съкровен грях, а именно да бъде просто "ТЯ".

Момичето с походка на любовен хаос, облечено винаги в черно, потопено в злато и маниери предвещаващи поредното пиршество на сетивата. Моментът, когато всичко може да се поеме от тялото, духа и ума, моментът на скритата тайнствена реалност. И да, ако я погледнеше, щеше да разбереш, че във вените й определено течеше злато. Докосваха я специално подбраните материи на завидния й стил. Показваше малко, но за тези с въображение беше свят, потопен в необятност. Беше дива отвътре навън! И както казах, онова място беше точно като нея, а тя се влюбваше в него всеки път до полуда, отново и отново. Легендата на 70те, емблемата на Ню Йорк, Студио 54 пленява и до днес, макар и само в спомените.

А тя е там, тръгва си, но пак се връща, за да завладее нечий свят без капка угризения, облечена от горе до долу в непринуден шик. Готова за най-шеметното парти-животът!